Как да оценявате, договаряте и наблюдавате киберриска от преките си доставчици и доставчици на услуги — често най-слабото звено в защитата.
Картографиране · класификация · due diligence · договорни клаузи · SBOM · непрекъснат мониторингТова превръща сигурността на доставчиците от еднократна проверка в постоянен процес на управление: трябва да оценявате, наблюдавате и управлявате киберриска по цялата си верига на стойност, с доказателства.
Съставете регистър на всички преки доставчици и подизпълнители с достъп до данни или системи — включително неформалните връзки. Гледайте „отвън навътре“ какво е свързано със средата ви, не разчитайте само на договорната база.
Групирайте доставчиците според това до какво имат логически или физически достъп (отдалечен достъп, инженерен достъп, промяна на производствени данни) и какво въздействие биха имали при инцидент.
Формални правила за подбор и оценка на доставчиците: критерии за избор, оценка на киберпрактиките им и на устойчивостта на предоставяните ИКТ продукти и услуги.
Квалифицирайте всеки доставчик — сертификати (напр. ISO 27001), история на инциденти, ниво на сигурност. Изберете мерки според уязвимостите на конкретния доставчик.
Вградете изисквания за сигурност във всеки договор:
Поддържайте списък на софтуерните компоненти и техните доставчици (Software Bill of Materials), за да реагирате бързо при нови уязвимости.
NIS 2 очаква постоянна, основана на доказателства видимост към риска от доставчиците — не само периодични оценки. Наблюдавайте и реагирайте на промени в риска.
Включете отделите „Доставки“ и „Правен“ в оценката на ИКТ риска; вградете киберсигурността във всяко споразумение и докладвайте на ръководството.
Свързан инструмент Регистър на доставчиците · Анализ на риска · GAP анализ